“И ние сме дали нещо на света“: Четирима позабравени, но велики българи
Продължавам с велики забравени българи и техните достижения.
Този път ще ви срещна с Елисавета Вазова – дамата с първата художествена галерия в България; първият български илюзионист – Ник Дим Кос; Константин Фотинов, който е основател на първото българско списание и Иван Богоров, който пък е основал първия български вестник.
Великите българи не се изчерпват единствено с тези, които ви представям в поредност от няколко публикации, те са доста повече и заслужават да бъдат помнени.
Тук желая да отворя една скоба и да направя леко отклоняване. Велики българи обаче са и тези, които вършат положително без никой да схваща, а за тях, за жалост, няма по какъв начин да опиша, защото нямам визия кои са. Величието не е единствено в изобретяването на радиото, основаването на първия вестник или покоряването за първи път на някой връх, величието се показва най–вече в делата, които вършим всекидневно и в добрините, които вършим, тъкмо когато никой не ни гледа.
Елисавета Консулова – Вазова
Елисавета се ражда в град Пловдив през 1881 година в фамилията на Георги Консулов и Ана Хаджипеньова. Баща ѝ е изтъкнат бизнесмен, сподвижник на Васил Левски и ръководител на революционния комитет в Пазарджик. Елисавета има три сестри и двама братя. От дребна демонстрира мощен интерес и увлечение към изкуството и природата. Тя е изключително запленена от растенията и най–вече от цветята, които постоянно участват в нейните произведения, и може да се каже, че са един тип неин почерк.
Родителите на Елисавета виждат нейния гений и я записват да учи в учебно заведение по изобразяване, като тя приключва сполучливо класа на живеещия в България чешки художник Ярослав Вешин и по-късно стартира да преподава изобразително изкуство на дребни деца. Скоро по-късно надарената млада художничка се среща с Борис Вазов, братът на Иван Вазов и се влюбва в него. Известно време пазят връзката си в загадка. Любопитен факт за Борис Вазов е, че той оказва помощ на Иван Вазов като писар на романа „ Под игото “.
С доста ограничения и твърдоглав труд тя икономисва пари за лично ателие, като за нея е особено, че стартира да рисува рано заран още с първите слънчеви лъчи.
Първата си галерия Елисавета прави през 1919 година в София, а след нея и няколко в разнообразни страни в Европа. Сред нейните произведения има даже портрети на Иван Вазов и Стоян Михайловски.
Елисавета е доста дейна и в други сфери на изкуството – превежда огромна част от приказките на братя Грим, провежда разнообразни театрални постановки за възрастни и деца и доста други действия, свързани с изкуството.
Нейният брат Стефан Консулов прави незабравим пробив в науката на международно равнище и по–конкретно в битката с маларията. Методът му е прочут и приет в целия свят.
Елисавета Вазова умира през 1965 година, като зад тила си има сполучливи изложения, голям брой картини, две прелестни деца и постоянен и изпълнен с обич брак. Тя е ослепителен образец за всяка жена, която желае да съчетае кариера и семейство. Понякога това е допустимо, стига да знаем по какъв начин да балансираме сред двете.
Ник Дим Кос
Рожденото име на първия български илюзионист е Никола Димитров Коцев. Той се ражда в София през 1901 година Една ненадейно съдбовна среща възпламенява интереса на младия Никола към илюзиите и магическите номера. Гастролираща натрупа има потребност от проявление на верния път и тъкмо бащата на Никола ги упътва, в символ на признателност те им демонстрират няколко вълшебен трика, от които дребното момче е безусловно зашеметено и очаровано. Така се ражда и неговата пристрастеност към това забавно и магично изкуство.
Първоначално младият Никола е бил асистент на татко си, който е усвоил някои трикове с карти, само че след това се оказва доста по–добър от него. Макар постоянно да са му се присмивали за тази негова пристрастеност, той не се отхвърля от своята фантазия. Постепенно стартират да го канят като посетител на разнообразни събития и по тази причина се смята за първия български илюзионист. Той даже работи в съвсем цяла Южна Америка, най–вече в Аржентина.
Благодарение на спестените от него пари фамилията му се връща още веднъж в България. Негова запазена марка е и номерът „ Дамата във въздуха “, при който съумява да задържи една жена във въздуха за неустановен интервал от време.
През пролетта на 1983 година легендата на българския илюзионизъм и неин учредител умира.
Константин Фотинов
Константин Георгиев Фотинов е основателят на първото българско списание. Той е роден към 1800 година в Самоков в фамилията на абаджията Георги. Бабата на Константин – Фота, е била доста ерудирана жена и непрекъснато му е разказвала разнообразни приказки и му е чела доста книги, от където и той самият се възпламенява по литературата. Точно и това е една от аргументите той да се захване с просветна активност – неговата обич към книгите, словото и всичко, което може да се „ нарисува “ с думи. Дори в Смирна, сегашен Измир, Константин основава българо-гръцко учебно заведение, в което се преподава по нови способи, които съгласно него биха дали по–добри резултати.
Обикаляйки разнообразни краища из Османската империя, Фотинов забелязал по какъв начин всеки регион си има личен вестник или списание. От там му пристигнала концепцията да основе и първото българско списание, което имало енциклопедичен и будителски темперамент. Той желал да даде съществени познания на своите читатели по математика, биология, география и всичко, което считал, че може да им бъде потребно и забавно.
Така през 1842 година в Смирна излиза първият експериментален брой на първото българско списание. Две години по късно списанието е напечатано още веднъж и усъвършенствано и към този момент съдържа 16 страници. В списание „ Любословие “, Фотинов споделя за видни българи, за разнообразни български митове, предания и обичаи.
За страдание през 1846 година идва краят на списанието. Едни настояват, че е по финансови аргументи, други, че Османската империя е наложила сериозна цензура, която и да е повода, популацията остава разочаровано, тъй като това списание е било тяхната врата към познанието в едни смутни и тежки времена.
Иван Богоров
Щом приказваме за първото българско списание, няма по какъв начин да пропуснем и първия български вестник, който е дело на Иван Богоров. Той се ражда през 1818 година в Карлово в фамилията на Дона и Андрей Богорови. Както виждате, това се случва към 18 години след рождението на Константин Фотинов. Близки са и годините на издаване на списанието и вестника. Когато стопира издаването на списание „ Любословие “ в действителност излиза първият брой на вестник „ Български орел “ – първият български вестник. Това се случва в Лайпциг.
Вдъхновен от Фотинов, Богоров основава вестника с концепцията вътре да има вести за българските общества из империята и Европа, както и забавни исторически и географски обстоятелства за целия свят. Богоров издава още няколко вестника, списания, публикации. Освен това е бил бранител на чистото слово и е бил един същински деятелен човек що се отнася до култура и словесност.
Иван Богоров умира на 1 ноември 1892 година, дата която след години е оповестена за ден на националните будители.
Още от създателя:
Този път ще ви срещна с Елисавета Вазова – дамата с първата художествена галерия в България; първият български илюзионист – Ник Дим Кос; Константин Фотинов, който е основател на първото българско списание и Иван Богоров, който пък е основал първия български вестник.
Великите българи не се изчерпват единствено с тези, които ви представям в поредност от няколко публикации, те са доста повече и заслужават да бъдат помнени.
Тук желая да отворя една скоба и да направя леко отклоняване. Велики българи обаче са и тези, които вършат положително без никой да схваща, а за тях, за жалост, няма по какъв начин да опиша, защото нямам визия кои са. Величието не е единствено в изобретяването на радиото, основаването на първия вестник или покоряването за първи път на някой връх, величието се показва най–вече в делата, които вършим всекидневно и в добрините, които вършим, тъкмо когато никой не ни гледа.
Елисавета Консулова – Вазова
Елисавета се ражда в град Пловдив през 1881 година в фамилията на Георги Консулов и Ана Хаджипеньова. Баща ѝ е изтъкнат бизнесмен, сподвижник на Васил Левски и ръководител на революционния комитет в Пазарджик. Елисавета има три сестри и двама братя. От дребна демонстрира мощен интерес и увлечение към изкуството и природата. Тя е изключително запленена от растенията и най–вече от цветята, които постоянно участват в нейните произведения, и може да се каже, че са един тип неин почерк.
Родителите на Елисавета виждат нейния гений и я записват да учи в учебно заведение по изобразяване, като тя приключва сполучливо класа на живеещия в България чешки художник Ярослав Вешин и по-късно стартира да преподава изобразително изкуство на дребни деца. Скоро по-късно надарената млада художничка се среща с Борис Вазов, братът на Иван Вазов и се влюбва в него. Известно време пазят връзката си в загадка. Любопитен факт за Борис Вазов е, че той оказва помощ на Иван Вазов като писар на романа „ Под игото “.
С доста ограничения и твърдоглав труд тя икономисва пари за лично ателие, като за нея е особено, че стартира да рисува рано заран още с първите слънчеви лъчи.
Първата си галерия Елисавета прави през 1919 година в София, а след нея и няколко в разнообразни страни в Европа. Сред нейните произведения има даже портрети на Иван Вазов и Стоян Михайловски.
Елисавета е доста дейна и в други сфери на изкуството – превежда огромна част от приказките на братя Грим, провежда разнообразни театрални постановки за възрастни и деца и доста други действия, свързани с изкуството.
Нейният брат Стефан Консулов прави незабравим пробив в науката на международно равнище и по–конкретно в битката с маларията. Методът му е прочут и приет в целия свят.
Елисавета Вазова умира през 1965 година, като зад тила си има сполучливи изложения, голям брой картини, две прелестни деца и постоянен и изпълнен с обич брак. Тя е ослепителен образец за всяка жена, която желае да съчетае кариера и семейство. Понякога това е допустимо, стига да знаем по какъв начин да балансираме сред двете.
Ник Дим Кос
Рожденото име на първия български илюзионист е Никола Димитров Коцев. Той се ражда в София през 1901 година Една ненадейно съдбовна среща възпламенява интереса на младия Никола към илюзиите и магическите номера. Гастролираща натрупа има потребност от проявление на верния път и тъкмо бащата на Никола ги упътва, в символ на признателност те им демонстрират няколко вълшебен трика, от които дребното момче е безусловно зашеметено и очаровано. Така се ражда и неговата пристрастеност към това забавно и магично изкуство.
Първоначално младият Никола е бил асистент на татко си, който е усвоил някои трикове с карти, само че след това се оказва доста по–добър от него. Макар постоянно да са му се присмивали за тази негова пристрастеност, той не се отхвърля от своята фантазия. Постепенно стартират да го канят като посетител на разнообразни събития и по тази причина се смята за първия български илюзионист. Той даже работи в съвсем цяла Южна Америка, най–вече в Аржентина.
Благодарение на спестените от него пари фамилията му се връща още веднъж в България. Негова запазена марка е и номерът „ Дамата във въздуха “, при който съумява да задържи една жена във въздуха за неустановен интервал от време.
През пролетта на 1983 година легендата на българския илюзионизъм и неин учредител умира.
Константин Фотинов
Константин Георгиев Фотинов е основателят на първото българско списание. Той е роден към 1800 година в Самоков в фамилията на абаджията Георги. Бабата на Константин – Фота, е била доста ерудирана жена и непрекъснато му е разказвала разнообразни приказки и му е чела доста книги, от където и той самият се възпламенява по литературата. Точно и това е една от аргументите той да се захване с просветна активност – неговата обич към книгите, словото и всичко, което може да се „ нарисува “ с думи. Дори в Смирна, сегашен Измир, Константин основава българо-гръцко учебно заведение, в което се преподава по нови способи, които съгласно него биха дали по–добри резултати.
Обикаляйки разнообразни краища из Османската империя, Фотинов забелязал по какъв начин всеки регион си има личен вестник или списание. От там му пристигнала концепцията да основе и първото българско списание, което имало енциклопедичен и будителски темперамент. Той желал да даде съществени познания на своите читатели по математика, биология, география и всичко, което считал, че може да им бъде потребно и забавно.
Така през 1842 година в Смирна излиза първият експериментален брой на първото българско списание. Две години по късно списанието е напечатано още веднъж и усъвършенствано и към този момент съдържа 16 страници. В списание „ Любословие “, Фотинов споделя за видни българи, за разнообразни български митове, предания и обичаи.
За страдание през 1846 година идва краят на списанието. Едни настояват, че е по финансови аргументи, други, че Османската империя е наложила сериозна цензура, която и да е повода, популацията остава разочаровано, тъй като това списание е било тяхната врата към познанието в едни смутни и тежки времена.
Иван Богоров
Щом приказваме за първото българско списание, няма по какъв начин да пропуснем и първия български вестник, който е дело на Иван Богоров. Той се ражда през 1818 година в Карлово в фамилията на Дона и Андрей Богорови. Както виждате, това се случва към 18 години след рождението на Константин Фотинов. Близки са и годините на издаване на списанието и вестника. Когато стопира издаването на списание „ Любословие “ в действителност излиза първият брой на вестник „ Български орел “ – първият български вестник. Това се случва в Лайпциг.
Вдъхновен от Фотинов, Богоров основава вестника с концепцията вътре да има вести за българските общества из империята и Европа, както и забавни исторически и географски обстоятелства за целия свят. Богоров издава още няколко вестника, списания, публикации. Освен това е бил бранител на чистото слово и е бил един същински деятелен човек що се отнася до култура и словесност.
Иван Богоров умира на 1 ноември 1892 година, дата която след години е оповестена за ден на националните будители.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ